Най-щастливата му работа до сега била като хамалин
Наскоро се срещам с едни познати. Единият ветеринарен лекар бил цял живот, другия сега работи в администрацията на правителството, има си офис и т.н. Всеки ще каже, е това е сериозна и авторитетна работа. Както си говорихме той вика, че някога работил като хамалин. И после каза нещо, което никога няма да забравя. Каза, че работата му като хамалин била най-щастливата. Свободно работно време, отиваш, когато има работа, когато няма пиеш кафе. Лафиш си по цял ден с колегите хамали. Днешната му работа била изключително напрегната. Преди това като адвокат работил пак на някакви високопарни длъжности, но и там било тегаво.
Може да се замисли човек по този въпрос на дълго и на широко. Хората всички много се впечатляват от авторитетните работни позиции и всички гоним някакъв престиж. Чудно защо.Престижа сам по себе си нито те прави по нахранен, нито задължително по-богат. Прави ли ни престижа щастливи? Не. Какво е онова тогава, заради което всеки би предпочел да работи на високопарна напрегната длъжност, вместо хамалин. Явно всеки има нуждата да се чувства значим, но по-скоро това е свързано с другите. Имаме ли някаква нужда околните да ни уважават, да ни се възхищават? Или може би по-скоро е отрицателният смисъл, т.е. че когато имаме престиж няма да бъдем отхвърлени, другите няма да ни се присмеят или нещо такова. Един вид престижа ни застрахова от нараняване, от това някой да те отхвърли. И за това не биха повечето хора станали хамали, а някакви по-високопарно звучащи неща.
Но човека си го каза, „най-щастливата ми работа беше като хамалин“. Много ме порази наистина това изказване и ме наведе на размисли, та сега ги споделям тука. Идват при нас тука студентчетата, да изкарват по някой лев. Едвали студентите ни хамали се хвалят, че работят като хамали. Всички седят, зубрят лекции и се надяват да се дипломират и да си намерят някаква работа по-така после, висшисти ала-бала нали. Но то какво излиза? След време ще си намерят наистина нещо подтискащо или напрегнато и ще си спомнят с умиление те за работата при нас във фирмата за хамалски услуги. Ще си казват „ее, а като бяхме хамали, живот, а сега по цял ден вързани понеделник – петък, само проблеми…“ Така е, живота не е такъв, какъвто хората си представят, че ще бъде. Нещата никога не са такива, каквито изглеждат.
Ветеринарният лекар също бил работил хамалин като млад, това вече по комунистическо време. Той ни развесели с изхвърлянето си колко тона общо пренасял на ден. Елементарно изчисление показваше, че това е невъзможно за един човек. Но пък той като е бил хамалин по социалистическо, бачкал е здраво. Човек може да си каже, добре, цял ден, 8 часа да пренасяш тежки чували, какво му е приятната работа на това. Да, разбира се, ако е нон стоп работата и е тежка, може да не изглежда много привлекателно и не е понякога. Но пак физическата активност е за предпочитане пред нервната и умствената такава. В днешно време особено ако се спазват трудовите разпоредби, правилата за работа, за количество натоварване, то не може един човек да бъде прекалено натоварен. И в крайна сметка тази работа е вид спортуване, а спорта знаем е полезен.